В училище всеки ученик трябвало да състави изречение с рими - първа отново започнала Марийка:
- Мойта майка е Ирина, която е страхотна балерина!
После дошъл ред на Петърчо:
- Моят татко е виолончелист, а пък аз ще стана виртуозен китарист!
Дошъл редът на Иванчо:
- Тате влезе в кацата със саламура и тя му стикна до коляното!
- Защо няма рима Иванчо? - пита сърдито учителката.
- Защото госпожо, малко е саламурата!
Решили няколко от по-известните учени в Рая да поиграят на криеница. Скрил си очите Айнщайн и започнал да брои до 100. Всички се разбягали, с изключение на Нютон, който просто нарисувал един квадрат със страна един метър и застанал вътре. Когато Айнщайн си отворил очите, видял Нютон да стои срещу себе си.
- Нютон е вън, Нютон е вън от играта! - извикал щастливо Айнщайн.
Нютон отрекъл, като казал, че всъщност той не е Нютон! Насъбрали се всички наоколо да го вразумят, но той продължил да настоява, че не е Нютон.
- Е как така? - попитали всички. Нютон обяснил:
- Застанал съм на квадрат със страна един метър, т.е. аз стоя върху един квадратен метър, следователно аз всъщност не съм Нютон, а съм Паскал - един нютон на квадратен метър на практика е равен на един паскал. Следователно аз съм Паскал - Паскал напуска играта!