Те плачеха, разделяйки се...Дълго не можеха да се откъснат един от друг...Той заминаваше в командировка в чужбина за седмица, а тя отиваше при майка си на село...Следваща им среща беше още по-бурна...след денонощие...на плажа...в Албена...Съдбата понякога е гадна!
На Марийка й дощло за пръв път и отишла при баща си.
- Тате тате...
Още незадала въпроса й казал!
- Остави ме да гледам мача !
Отишла при майка си.
- Мамо мамо...
Още не задала въпроса си (ГОРКОТО ДЕТЕ НАЛИ!?) и майка й казала!
- Остави ме да сготвя на онзи търтей дето гледа мача, че ще мрънка!
Марийка се разплакала излезнала пред блока седнала на бордюра и в този момент минал Иванчо:
Иванчо: Какво ти става МА!
Марийка: Ей на виж! (и разтворила крака)
Иванчо: Малииии Марийке доколкото разбирам от медицина май скоро са ти отрязли ПИШКАТА!