В час по литература, децата имали задача да напишат разказ на избрана по тях тема. Като няколко минути преди края на часа, няколко деца трябвало да станат да прочетат това което са написали. Като особено силен ученик вдигнали Иванчо на дъската да чете.
И той започнал да срича лекинко :
- Зима е. Престанало е да вали сняг и земята се е сковала от сухия студ който я обвива ...
- Браво Иване, - прекъснала го учителката - ще оправим двойките !
- ... езерото е замръзнало - продължил Иванчо - и вълците се шибат на леда !
- И В А Н Е, не те ли е срам, пак започна с твоите истории, не ти ли е неудобно ?
- Е как ще е удобно госпожо ? Нали е хлъзгаво...
Учените дотолкова придобили самочувствие, че се изправили пред Бог и заявили:
- Ние вече можем да направим човек от кал.
- Добре отвърнал Бог опитайте!
Те започнали, но той ги спрял:
- А, не! Направете си ваша кал!