Неделя, 4 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 22°
Дадена е задача: "До едната страна на физкултурния салон са строени момчетата от класа, а до другата - момичетата. Те тръгват едни към други със скорост такава, че преполовяват разстоянието за половин минута. Кога ще се срещнат?" Математикът: - Никога. Физикът: - Сред безкрайно дълго време. Инженерът: - След две минути ще бъдат достатъчно близо за всякакви практически цели.
Семейни 3,413 прегледа
Следващ →

Още вицове

Първи януари...2010 година я помня сякаш беше вчера. Три склеротични бабички се събрали в къщата на едната .По едно време домакинята казала: -Е-е-е,аз забравих кафе да ви направя. Направила им кафе изпили го те и след малко едната казала на домакинята: -Ама,Пено,ти кафе няма ли да ни направиш? -О,извинявайте,забравих-ей сегичка ще направя. Пак го изпили и другата казала: -Ама,Пено,вие кафе нямате ли у вас,на празна маса ли ще ни държиш? -О,боже,как съм пропуснала да сложа по едно кафе,ей сега ще ви донеса. Изпили си пак кафето и двете бабички си тръгнали.Вървят и си говорят.Едната казала: -Ей-й-й,тая Пена едно кафе не щя да почерпи! Другата: -Коя е тая Пена дето е толкова стисната. Две блондинки на летище: - Марче, тия самолети как ги отвличат? Виж ги какви са големи! - О, ти си много глупава! Не знаеш ли, че като излетят, стават малки!?! Двама стари евреи, собственици на магазини за дрехи си говорят в кафенето. Единият казва: - Ех, толкова пари дадох да го изуча моя син и сега какво? Сутрин спи до 10, идва на работа в 11, пие кафе до 12, после ходи на обяд до 2 и след това цял следобед се закача с манекените. Другият евреин отговаря: - Твоята е лесна, пък моята е 10 пъти по-лоша. Моят сутрин спи до 9, идва на работа в 10, пие чай до 11, после ходи на обяд до 2 и след това цял следобед се закача с манекените. - Че какво толкова, също като моя син, няма разлика… - Не приятелю, ти все пак продаваш женски дрехи, а аз мъжки — отговаря другия. Момченце казва на майка си: - Мамо, виж само: всеки път като дам на кучето от месото и му се вдига опашката! Майката, въздишайки: - Сине, остави, моля, малко от месото и за татко ти.