Вторник, 6 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 24°
Някакво хлапе попитало баща си: - Тате, за какво служат пръстите на ръцете? - Ами палецът е удобен за хващане, с показалеца показваме, на безименния си носим венчалния пръстен, а с кутрето е много удобно да си чистиш ушите. - А средният пръст? - Като пораснеш и се ожениш, ще разбереш. Дошло време, хлапето пораснало и се оженило. Преди първата брачна нощ момъкът попитал баща си: - Тате, сега ще ми обясниш ли за средния пръст? - Сине, сега ще влезете с булката в спалнята… Ще започнете да правите любов. Ще ви хареса, ще правите пак. После пак. По някое време ще каталясаш. Булката обаче ще иска още. Ще опиташ с език. На нея пак ще й се хареса. И езика ти ще се умори, а тя пак ще иска още… - Добре де, какво общо има с това средния пръст? - Ами накрая ще й го покажеш и ще кажеш - "край, лягаме да спим!"
Младоженци 6,450 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Ало, добър ден! Свършва ви депресията. Искате ли да я продължите? "100 крачета" Сто крачета трополяха по паркета у дома, аз се вслушах, те се спряха и настана тишина... Пак задрямах, но ги чух, мисля, че сега пълзяха, аз напрегнах своя слух - вътре в барчето ми бяха... Скочих бързо на крака и заварих ги във крачка - как измъкваха сега две по двайсет и стотачка... Пак заспах, но сутринта се огледах за крачкАта, нямаше ги, ала с тях и половината заплата... И сега седя и мисля, гледам дървеното барче, те ли кинтите ми свиха или просто много харча?!... Малки пъргави крачка, празна халба и капачка - махмурлукът натежа с две по двайсет и стотачка! Звъни телефонът. Радостен женски глас се обажда: - Скъпи, роди ни се син. - О, колко съм радостен! Кой се обажда? Отива един мъж в полицията: - Изчезна жена ми. - Дайте нейно описание. Мъжът мисли малко и казва: - Добре, но с условието ако я намерите да не и покажете описанието. Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. — Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: — Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: — Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: — Но, Господи, тук има грешка?! — Е, да де…