Лети блондинка над Атлантическия океан. Целия полет напрегнато гледа през прозореца. Стюрдесата обезпокоена я пита:
- Лошо ли ви е, госпожице?
- Не, просто не мога да ги видя линиите, как им беше името?
- ??!
- О, сетих се, меридиани! Вчера цял ден ги гледах на глобуса! Подготвях се!
Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
— Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…