Идва автобусът. Спира на спирката. Вътре се пълни с хора. Изведнъж тръгва. Бързо, все по-бързо. Хората забелязват, че някакъв мъж тича зад него с последни сили. Започват да му се смеят. Един от пътниците се подава през прозорчето и вика:
— Човече! Не тичай толкова бързо, тука ще се напикаем от смях… — Сега и ще се насерете! Аз съм шофьорът!
Пуякът разговарял с бика:
- Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво - въздишал той, но не ми достига енергия, за да махам толкова силно с крила.
- Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми - предложил бикът. Те са силно енергийни и хранителни.
Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав - вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото.
На следващия ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горния клон.
Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото. Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си. Бизнес поука:
Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.