Тъща отива на гости на дъщеря си и зет си. Става късно и дъщеря и й предлага да пренощува в тях. Още не се разсъмнало и тъщата решила да си тръгва. Почва да се облича шумно, обува се, пуфти, трополи. Изведнъж тя отваря вратата на спалнята с трясък и казва с писклив шепот:
- Зетко, стани да затвориш вратата след мен, защото ме е страх като я хлопна подире си да не те събудя!
- Надявам се, казва съдията, - че свидетелят не е много уморен от разпита.
- Какво говорите! - отговаря свидетелят. - След двайсет години брак това са дребни работи!