XVIII век.
Кавалер в камизола и бели чорапи къса листенцата на маргаритка и си говори:
- Обича ме - не ме обича...
XIX век.
Джентълмен в сюртук и цилиндър къса листенцата на маргаритка и си говори:
- Обича ме - естествено. Ще ми даде - няма да ми даде...
XX век.
Мъж в сини джинси къса листенцата на маргаритка и си говори:
- Обича ме - на кой ли му дреме. Ще ми даде - естествено. Ще ми стане - няма да ми стане...
XXI век.
Същество от неопределен вид гледа маргаритката на ICQ и чете на монитора: "Аз те обичам! Аз те искам! Хайде да се срещнем!" и си говори:
- Мъж? Жена? Активен? Пасивен?
Иванчо имал съученик Пешко, който нямал уши. Бащата на Пешко все се оплаквал на родителите на Иванчо, че той постоянно се подиграва на сина му и момчето става от ден-на ден по-зле. Иванчовият татко го предупредил, че ако разбере, че той се е подигравал на Пешко, ще яде голям бой. Иванчо отива на училище, среща Пешко и го пита:
- Мараба Пешко, как си с очите?
- Ами, добре съм - му отговаря той.
- Добре, а след 10 години как ще си с очите?
- Ами, пак добре.
- Добре, а след 50?
- Е, евентуално ще сложа очила.
Иванчо снисходително го помилвал по главата и му казал:
- Къде бе приятелю? Къде ще ги сложиш тия очила?!?