Вторник, 6 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 10°
Капитанът строява ротата пред казармата. - Редник Иванов! - Аз! - Петнадесет крачки напред, ходом марш! Иванов тръгва, но... - Господин капитан! Повече не мога - стената. - Повече и не трябва. Рота! Огън!
Черен хумор 2,413 прегледа
Следващ →

Още вицове

Червената шапчица, Максим Горки I Вариант: Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка. - Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той. II Вариант: Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек. - Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо. С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка. Нова версия на "Касперски". Никой вирус няма шансове! Просто няма да им стигне RAM паметта за да стартират... Двама старци си говорят: -Ех,навремето като видех яка женка и веднага ми ставаше. -Добре,а сега какво се промени? -Зрението ми се развали. Мъж се умилква на жена си: - Обичам те, любима моя! - Ако ти бях любима, нямаше да кръшкаш! - Аз затова казвам "любима", ако не кръшках щеше да си "единствена моя".