В дом за стари хора подготвят тържество по случай стогодишнината на един от пансионерите. Празничният ден настъпва и старецът, злобничък и доста бодър за възрастта си, духовито отговаря на многобройните въпроси. Деветдесетгодишна жена го пита какво трябва да прави, за да доживее до сто години.
- Просто трябва да се чака, моето момиче - казва юбилярят.- Останалото са подробности.
Любовта може да се приеме като доброволно робство, но по-точно свободата съществува само когато има любов, а истинската свобода е да имаш най-важното на света без да го притежаваш.
Паулу Коелю