Общо 10 млн. евро за нови профилактични дейности са предвидени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2027 г. За първи път те са обособени в три самостоятелни пера – по 3 млн. евро за първичната извънболнична помощ и медико-диагностичната дейност и 4 млн. евро за специализираната извънболнична помощ. Друг акцент в бюджета е извеждането на дейности от болничната в извънболничната помощ, за което са заложени близо 82 млн. евро за амбулаторни процедури. Това съобщи управителят на НЗОК д-р Владимир Даскалов във вторник след заседанието на Надзорния съвет на институцията, на което беше приет проектобюджетът за догодина. По думите му основните акценти в бюджета са разширяване на профилактиката, пренасочване на повече дейности към извънболничната помощ и засилване на контрола върху разходването на публичните средства. Догодина НЗОК ще разполага с 5.68 млрд. евро.

Предвижда се да бъде разширен обхватът на профилактичните прегледи при децата и учениците между 7 и 18 години, като целта е да се въведе скрининг за детско затлъстяване и свързаните с него рискове. Предвижда се проследяване на индекса на телесната маса и костната структура като част от физикалния преглед, както и възможност по преценка на лекаря да се назначават образни изследвания и консултации с ортопед. Заложени са и консултативни прегледи за проследяване на очното здраве.

В болничната помощ са предвидени близо 82 млн. евро за амбулаторни процедури за диагностика и диспансерно наблюдение. Целта е част от дейностите, за които в момента пациентите се хоспитализират, да могат да се извършват в извънболничната помощ, обясни Даскалов.

Той даде пример с клинична пътека в онкохематологията за стадиране на заболяването. В момента тя изисква пациентът да остане три дни в болница за кръвни изследвания и образна диагностика със скенер или ядрено-магнитен резонанс.

„Ако дейността бъде договорена за извършване в специализираната извънболнична помощ, пациентите ще могат да преминават през необходимите изследвания без приемане в лечебно заведение. Така в рамките на 24 часа ще могат да бъдат направени образните и лабораторните изследвания“, посочи той. Според Даскалов това ще намали ненужните хоспитализации и разходите на болниците за ток, вода, храна и други режийни разходи. Същевременно лекарите ще могат по-оперативно да извършват дейността си, а пациентите да получават по-бързо резултатите.

Даскалов уточни, че възможностите за нови амбулаторни процедури ще се обсъждат в преговорите с Българския лекарски съюз за анекса към Националния рамков договор за 2027 г. Те ще започнат след приемането на закона за бюджета на НЗОК.

Ръководството на НЗОК коментира и най-съществената промяна, която се прави през бюджета за догодина – прехвърлянето на редица дейности, за които досега плащаше държавата и които от 2027 г. ще се покриват с пари от здравни вноски. Сред тях са помощните средства на хората с увреждания, лечението на децата и възрастни в чужбина, както и лекарства и медицински изделия за лечение у нас, които са извън основния пакет на касата, в това число и нерегистрираните лекарства. По това перо догодина НЗОК ще разполага с 44.8 млн. евро, като за сравнение през тази година бяха 42.6 млн. евро.

Според ръководството на НЗОК промяната възстановява здравноосигурителната логика при финансирането на лечението на децата. Предвижда се също съкращаване на сроковете за плащане на помощните средства и въвеждане на единен ценови контрол и спецификации.

Подуправителят на касата Здравко Шушков обясни, че НЗОК очаква икономии от разходите за скъпоструващи нерегистрирани лекарствени продукти. По думите му се предвижда нова процедура, близка до търг или възлагане на поръчка, която да доведе до съществено намаляване на плащаните суми за нерегистрирани лекарства и медицинските изделия, които сега са извън пакета на касата и болниците ги отчитат с различни разлики в цените. Шушков обясни, че именно нерегистрираните лекарства формират най-съществения разход в това перо за лечение на деца и възрастни в чужбина и у нас.