Всичко сякаш започна с „Времето е наше“

За хората, които тогава бяха в своите 20 или 30 години, този ден беше чист адреналин и безгранична надежда.

Сякаш са още живи сините митинги, разветите знамена и за първи път – липсата на страх да говориш високо. Помним и червените митинги, и „Интернационала“.

Българинът вкуси свободата – светът най-накрая се отвори, стените паднаха, животът тръгна напред.

Песните на промяната, на „Щурците“ и ФСБ, се превърнаха в химн на едно поколение, което вярваше, че „времето е тяхно“. Другите отговаряха с „Нас червеното знаме роди ни..."

Страхът от неизвестното и новото

За по-възрастното поколение, свикнало със сигурността (макар и илюзорна) на системата, 10 ноември донесе тревога и объркване.

Започна да се разпада един свят. Появи се усещането, че ценностите, в които са вярвали и за които са работили цял живот, започват да изчезват за една нощ. Настани се страхът от това как ще осъмнем утре – безработица, липса на пари и хаос.

Тихата равносметка бе моментът, в който разбираш, че голяма част от живота ти е преминала в режим на ограничения, че нищо вече няма да е същото.

Поколението на прехода – годините на оцеляване

За тези, които израснаха през 90-те години, 10 ноември е просто началната точка на едно трудно детство. Вместо с „демокрация“, спомените им са свързани с купоните за храна, Лукановата зима, инфлацията и затворените заводи.

Свободата да пътуваш отведе милиони българи извън страната, като раздели семейства. Мутренските години станаха емблема на прехода. Започна преразпределение на пазара. На улиците беше страшно.

Десетилетия по-късно.

Днес погледът към 10 ноември е умерен, леко уморен и по-скоро прагматичен.

Свободата е даденост – новите поколения приемат правото да пътуват, да говорят и да избират като нещо напълно естествено, без да го свързват с тази дата.

У новите поколения остава усещането за „откраднатата демокрация“ и за това, че Преходът продължи безкрайно.

Лично преживяване

Мен 10 ноември ме свари в клуб „Максим“ на Театъра на армията. Празнувахме рожден ден. По едно време излязох навън и пред „Кристал“ видях много народ. Разбрах, че са свалили Тодор Живков. В Русия по това време перестройката набираше скорост. Върнах се в „Максим“, казах на масата какво съм чул и един колега пророчески отсече: „Големият социалистически банкет завърши!".