- По какво се познава, че една блондинка е работила на компютър? - Има коректор по монитора!

"Светозаре, какво мълчиш като комунист на разпит?" Учител по литература в ГПЧЕ

- Най-накрая разбрах защо не ме харесват жените. Имам десет пръста на краката. - Е, и какво? Всички имат по толкова. - Така ли? Седем на левия и три на десния?

Между приятелки: - Какво ти подари твоя за осми март? - Гривна и обеци. А на теб? - Ключ от апартамента. - Уха! Кога ще правите освещаване? - Не знам. Има само ключ. Самият апартамент още не го е купил.

Който се учи от чужди грешки, не може да натрупа собствен опит.

- Защо умрял Хитлер? - Получил инфаркт като му донесли сметката за газта.

Срещат се два охлюва. Единият с черупка, другия -без. Този с черупката пита: - Какво става при теб? А другия шепнешком му отвръща: - Не казвай на никой. Избягах от къщи...

След пиене, мъжете говорят глупости, стават емоционални, карат лошо и не обмислят нещата, а жените могат да правят всичко това, и без да пият.

В час, Иванчо си играе с химикалката, учителката го видяла и попитала: -Иванчо , какво правиш? И той и показал химикалката и започнал да я щтрака и казал: -Госпожо чудя се и вие вижте, влиза и излиза , а няма малки химикалчета. Марш изгонилага го да отива при директора и там бил изгонен направо от училище, и да доведе баща си. Върви си Иванчо отчаян и без да иска минава на червено. Полицаят го спира и му тегли едно конско , Иванчо се извинява и му разказва случката и защо е отчаян. Полицаят помислил малко взел химикалката , разглобил я и успокоил Иванчо. -Иванчо успокой се , няма да водиш баща си , а утре ще кажеш на директора и учителката , че няма малки химикалчета защото има спирала и му показал пружинката.

Всички комунисти - под земята! (Лозунг в мина)

Златна сватба - Много те обичам,а ти ? - Не можеш да си представиш колко красива ми изглеждаш когато спиш, или просто мълчиш.

От трудова книжка: Уволнена за аморално повдение. Пубиличен дом №7.

Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!

Айде сега, ББ като е направил такива хубави магистралки - да си хваща пътя.

Човекът се различава от животното поради изкуството! Г-н Мурадян, учител в ТТО-София

Върви си лисицата из гората. Изведнъж чува от храстите: - "кудкудяккк, кудкууудяяяк..." Лисицата бързо се мушва в храсталака. След половин час храстите се разтварят, от тях излиза вълкът, закопчава си панталона и усмихнато си говори: - Права беше мама, че трябва да се учат чужди езици...

- Да знаеш Пешо какво страшно плашило си е сложил в двора! - Колко страшно? - Толкова, че гаргите вече му връщат реколтата от миналата година.

Студентът по маркетинг Иван Иванов написва в свободното си време любовен роман. Издава го в тираж 10 000 броя. Гледа - никой не го купува. След анализ на проблема помества нова обява във вестника: "Млад и симпатичен милионер търси сериозна връзка с дама, приличаща на героинята в романа на Иван Иванов". На следващия ден тиражът е изчерпан.

Между уеб-дизайнери: - Момчета, да знаете с каква мацка се запознах - невероятно красива! - А ти през всички браузери ли я видя?

Белезници Nokia – for connection people!