Открива се частен пункт за изкуствено оплождане. Пристига една жена. Плаща на касата и влиза в кабинета. Зад бюрото стои здравеняк в бяла престилка.
- Заповядайте. Какво дете искате - момче или момиче?
- Момченце!
- Нека да е момченце...
Здравенякът отива до шкафа, вади една епруветка и започва да смесва нещо в нея..
- Ръст?
- Ами висок да е...
- ОК висок ръст - продължава да смесва ...
- Цвят на косата?
- Рус!
- Точно така! - излива някакво шишенце в епруветката здравенякът
- На кого искате да прилича?
- На Белмондо!
- Аха, Белмондо, такааааа тука е Делон, Челентано, Габен ...а ето Белмондо.. - излива още нещо в епруветката, разбърква цялата смес и я дава на жената:
- Изпийте това!
Жената изпива всичко, ляга на кушетката и заспива. Здравенякът се навежда над нея, побутва я с пръст, разкопчава престилката, сваля панталона и мърмори:
- Белмондо, Белмондо, квото стане тва ще е...
Червената шапчица, Иван Вазов
…накрая народът се умири.
Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака.
- Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си.
Старата чорбаджийка се навъси.
- Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето.
- Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява!
- Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме!
- Оставете баре един жив, бабината!