Понеделник, 26 октомври 2026 | Първомай Предимно ясно 11°

Всички категории

Две костенурки вървели през пустинята. Имали само една манерка с вода, която скоро взела да привършва. Едната от костенурките предложила: "Хей, аз ще отида да търся оазис, а ти стой тука и ме чакай. И да не си пийнала от водата преди да съм се върнала, защото ако не намеря оазис, ще трябва да изкараме с това, което имаме!!!". Другата отвърнала "Добре!" Тръгнала първата, а втората започнала да чака и чака... Минала година - първата не се връщала а втората все повече ожаднявала. Минали две години същото. На третата година втората костенурка не издържала и надигнала манерката. В този момент първата изскочила от близкия храсталак, където се била скрила, и започнала да крещи: "Ееее, ама ако ще се лъжем, аз по-добре въобще да не тръгвам!!!"
Оценка 0 от 0 гласа
Отива един в някакъв бар, където имало някакви местни посетители. По едно време един от тях казва силно: - 158! Всички почнали да се смеят. След малко друг: - 248! Всички пак се смеят. Нашия човек попитал съседа до него: - Защо се смеете всички? Това са просто числа? - Ами ние отдавна се срещаме и си разказваме вицове. Но понеже ги знаем всички, сме ги номерирали. След някоя бира мъжът решил да провери ако той каже някое число и силно казал: - 523! Всички избухнали в истеричен смях. Той недоумяваш пак пита съседа до него: - Толкова ли е смешен този виц? А онзи (през сълзи): - За първи път го чуваме!
Оценка 0 от 0 гласа
Козата отива на пазар и казва на децата си: - Деца, аз отивам на пазар. Паролата е "Ям люти чушки". Само като чуете паролата ще отворите. Ясно? След малко пристига вълкът и чука на вратата. Козлетата питат: - Кой е? Той отговаря: - Аз съм вашата майка. Те го питат за паролата, той не я знае и пита свраката. Тя му я казва и той се връща и пак чука на вратата. Козлетата пак го питат за паролата и той им казва: - Ям люти чушки. А най малкото отговаря: - Да ми ядеш пишката, ние имаме шпионка.
Оценка 5 от 1 гласа
Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба. На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал: - Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха. Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него: - Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща? - Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.
Оценка 0 от 0 гласа