Четирима поостарели джентълмени седят на игрището за голф и си спомнят:
- М-дааа, от година на година стиковете ми се струват все по-тежки и по-тежки, - казва единият.
- Ахаа, и разстоянието от дупка - до дупка става все по-голямо... - добавя другият.
- И хълмчетата са по-стръмни от едно време.. - казва третият.
Четвъртият, наслушал се на техните оплаквания ги прекъсва:
- Стига мрънкахте, бе! Радвайте се, че още сме от правилната страна на тревата...
99 - годишният Нико Костов е последният ветеран от Втората световна война в Кърджали. Военните действия го заварват докато отбива военната си служба. Мобилизиран е едва на 21 години.
“Служих в 29-ти пехотен полк. Със същия заминах през 1944 година за фронта и участвах в първата фаза на войната.Едно от най-страшните неща бе прелитането на самолетите над окопите“, разказва Нико Костов.
Мразовитият декември на 1944 година пази един от най-страшните му спомени.
“На 25-ти декември ни казаха, че трябва да атакуваме. Бяхме в село Грабово Хърватско. Там паднах ранен“, разказва ветеранът.
Бойният му другар обаче няма този шанс.
“Другарят ми Кръстьо Арсов бе ударен от осколките на мината и там остана.Никога не трябва да има война, никога“.
След раняването му е изтеглен от фронта. Връщат го в България, за да отбие остатъка от военната си служба. За заслугите си, днес, Нико Костов бе удостоен от община Кърджали с парична награда. Пред паметните плочи в града бяха поднесени венци в знак на почит към героите.
Коментари (0)
ВходВсе още няма коментари. Бъди първият!