В музея на революцията децата питат гида: - Какъв е този скелет тук? - Това е скелетът на великия герой Чапаев. - А какъв е тоя малкия скелет до него? - Това е скелетът на Чапаев като дете.

Чапаев, много зает, седи в кабинета си. На вратата се чука и влиза Петка. - Василий Иванич, докараха \"Филип Морис\". - Сега съм зает. Просто го разстреляйте! - отговаря той, без да вдига поглед от бумагите си.

След войната Чапай и Петка отиват на баня. Петка като по-низш чин търка гърба на Чапай. - Петка, маха ли се мръсотията? - Тъй вярно, вече се показа потника.

Чапай и Петка си купуват папагал. Дават му да пие бензин. Папагалът лети бурно няколко минути, после пада и умира. Петка пита: - Какво му стана? - Свърши му бензина, глупако!

Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов: - Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката… Я аз да стана трети! - А, не, ти ще си седми. - Как така седми? - Ами шестима вече изгонихме.

Чапаев пита Петка: - Абе, какво си се захванал пък сега да си переш чорапите? - Пречат ми да спя. - Как така? - Ами взеха да светят в тъмното…

Чапаев, Петка и Анка правят физзарядка: - Раз-два-ляв крак, раз-два-десен крак, раз-два-среден… Анка, защо не изпълняваш?

Петка се жали на Чапаев: - Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон. - Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.

Мутра си купил супер джип и решил да го изпробва, за да види как върви. Вдигнал той 120 км/ч и еидял в огледалото за задно виждане някакъв Вартбург го застига. Мутрата се подразнил от този факт и вдига 140км/ч. Колата обаче не отстъпва и бързо настига джипа. Мутрата вече се ядосал страшно много. Смачкал газта и отпрашил със 240км/ч. Тъй, ама Вартбурга на 2-рата минута го духнал и заминал далеко напред. 20км. по-нататък, до една чешма, мутрата видял Вартбурга, а от него слиза Чапаев. Без да му мисли много, веднага ударил спирачките и отишъл при шофьора на старата кола и го запитал: -Мой човек, тая кола с к’ъв двигател е? -А, ми че от ’де да знам. -Добре де, на какво върви? Какво му наливаш? -Какво ли не? Вода-вода, ракия-ракия, водка-водка. -Добре де не наливаш ли Дизел?-зачудил се мутрата -Ся ’щи кажа.-казал Чапаев. Отворил предния капак на колата и попитал: -Петка, ти нафта пиеш ли?

Седят Петка и Чапаев на една палма. Изведнъж към палмата се приближава слон и започва да я клати. - Василий Иванович, може тук да му е гнездото... - Ама че си глупак, Петка. Слоновете живеят в дупки.

Петка тича запъхтян при Чапаев: - Василий Иванич, Анка настъпи мина! - Знам - спокойно казва Чапаев. - Ама откъде знаеш? - Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.

Чапаев командирова Петка да се учи в Художествената академия за художник. След една година Петка се връща във ваканция. - Е, какво, научи ли се да рисуваш? - Ами горе-долу. - А носиш ли някоя картина да покажеш? - Ами да, нося. Петка вади черен лист хартия и го показва. - И какво е това? - Негри крадат въглища през нощта.

Чапай и Петка бягали от белите. Двамата решили да се скрият в една кръчма. Сядат на една маса и поръчват 50 гр. ракия. - Келнер, на колко километра са белите? - На 1 километър от заведението. - Дай по още две малки. Изпиват ги. - Келнер, на колко метра са белите? - На 500 метра. - Дай по още две малки. Изпиват ги на екс. - Келнер, на колко метра са белите? - Ами на 100. - Дай по една стограмка. Келнера им дава. - Келнер, на колко метра са белите? - Вече са пред заведението. - Петка, виждаш ли ме? - Не. - И аз не те виждам. Значе добре сме скрили.

Чапаев отивайки на нивата да занесе на Петка обяд, вижда лопата с бележка на нея:"Чапаев, донеси лопата, че я забравих! Подпис:Петка" Да, обаче Чапаев се задава с обяда, а лопатата я няма. Навръщане Петка вижда лопатата с друга бележка:"Петка, не намерих лопатата. Подпис: Чапаев"

Чапай и Петка препускали на конете - гонели ги белите. Качили се на едно дърво, белите спряли отдолу. Петка шепне: - Не издържам, ще се пусна! - Трай, бе! Ще ни видят! - Е, дай поне конят да пусна!

В дивизията, командвана от Василий Иванич, пристига кореспондент на "Красная звезда". Влиза в командирската палатка и се обръща към него с молба да вземе интервю от прочутата Анка-картечарка. Василий Иванич, поласкан от вниманието, кани кореспондента на масата, а на Петка заповядва: - Веднага намери Анка и я доведи тук за интервю! Петка хуква и скоро намира Анка в един окоп да смазва и лъска картечницата си в очакване на поредното сражение. Петка й предава заповедта: - Анка, веднага при командира. Има кореспондент от вестника и той иска да вземе от тебе интервю. Анка го поглежда учудено и пита: - Петка, а какво е това интервю? Петка се почесва по врата и отговаря: - Е, и аз не зная какво е това интервю, но ти се подмий за всеки случай!

Чапай и Петка отишли на реката. - Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя. - Добре. Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили. На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка: - Като дойдат белите, ще ми свирнеш! - Добре. Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит. На следващия ден Чапай: - Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото. Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува. Пак дошли белите и казали: - Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото…

Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: - Петка, нещо да се е случило? - Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. - И от какво се счупи, бе Петка? - Ами докато заравях кучето. - А то от какво е умряло? - Яде развалено месо от умрелите коне. - Е, те пък от какво умряха? - Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. - Що гръмна склада? - Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. - Абе, Петка, та той нали не пуши? - А, и на теб да ти откраднат знамето - и ти ще пропушиш.

Чапаев и Ана Картечарката си говорят: - Абе, Ана, защо на Петка му е толкова бухнала и елегантна напоследък косата? - Защото всяка вечер си втрива в нея яйца! - Брей, голям гимнастик бил той…

Чапай и Петка вървели през пустинята.На третия ден се оказали без храна.Умиращ от глад Чапай казал на Петка: -Петка,не издържам вече ще те ям. -Чапай,моля ти се,недей.Виждаш ли там в далечината оная черна точка.Сигурно там има нещо за ядене. Чапай се съгласил,отишли до там и що да видят:Труп на стара жена,а на корема огромна гнойна пъпка,която слънцето я пече с всеки изминал ден.Радостен Чапай казал: -Ура,пу на мен коричката. -Добре де добре.Давам ти я.Аз ще си топкам от гнойта.