Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 14°

Любими Герои

Алберт Айнщайн умира и пристига на небето. Тъй като е VIP, посреща го самият Господ: - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, каква велика формула измисли! А Айнщайн казва: - Остави я моята формула, аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула, онази, по която направи човека. Дай да я видя, моля! Господ се дърпа: - Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова... Но след дълго настояване на Айнщайн, Господ му подава едно смачкано листче: - Ето я тази формула. Айнщайн чете внимателно, изведнъж се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, точно това, де...
Оценка 0 от 0 гласа
Свършило лятото и започнала учебната година. Учителката както се полага дала на учениците за домашно да напишат какво са правили през лятото. Прибират се унили Петка и Чапай и мислят: "Абе ние цяло лято само пихме и по жени ходихме.." В крайна сметка решили да пишат така: "Вместо пиене ще пишат четене, а вместо жени - риба" Значи започнал Петка да пише: "Ставам аз сутринта а главата ще ме спука от болка. Значи много до късно бехме чели снощи. Прочитам набързо една малка книжка и се запътвам към Чапай. Пътьом минавам през библиотеката и вземам няколко нови книги - да почетем с Чапай. Отивам у тях а Чапай вече се начел, начитам се и аз и решаваме да отидем за риба. Отидохме за риба и Чапай хвърли - хоп рибка, аз хвърля - нищо, хвърли Чапай - рибка, аз - нищо, по едно време прааасс една страхотна риба...... И един месец не можа да ми се изправи кукичката!"
Оценка 0 от 0 гласа
Учителката казала на децата: - Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно". На следващият ден всички вдигат ръце. Учителката казва: - Кажи ти Райне. Райна започва: - Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство. - Седни Райне, отличен. Кажи ти Марийке. Марийка започва: - Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство. - Отлично, Марийке, седни си. Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата. Иванчо започва: - Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник Financial times. Но баба не знае английски. Очевидно е срала.
Оценка 5 от 1 гласа
Наташа Ростова танцува на бала с Пиер Безухов. - Графе, на маншета Ви има петънце - прави му забележка Наташа. Графът, неиздържал позора, отива в другата стая и се обесва. А Наташа вече танцува с княз Андрей Болконски. - Княже, на ревера Ви има петъце - забелязва тя. Андрей отива в другата стая и неиздържал позора се застрелва. И ето вече е ред на поручик Ржевски. - Поручик, ботушите ви са кални... - Не се безпокойте, мадам, това не е кал, а говно. Ей сега ще засъхне и само ще си падне...
Оценка 5 от 1 гласа
Червената шапчица, Максим Горки I Вариант: Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка. - Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той. II Вариант: Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек. - Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.
Оценка 0 от 0 гласа