- Вярваш ли, че Бог съществува? - Един господ знае...

Чебурашка и Крокодила Гена лежат на плажа. По някое време Крокодила Гена казва: - Хайде да влезем да се изкъпем? - Ти влизай, аз идвам след малко. Влиза Гена и пак вика: - Идваш ли във водата? - Ааа, не, опасно е - има крокодили!

Млад катаджия влиза при началника си: - Началство, вчера ми се роди син! Началникът бърка в чекмеджето и му подава ключове от автомобил. - Началство, син ми се роди, бе! Началникът бърка отново в чекмеджето и подава още едни ключове - от апартамент. - Началник, ти май не ме разбираш. СИН ИМАМ, СИИИИН. Началникът въздъхва тежко, отваря гардероба, вади един пътен знак "Максимална скорост 30 км/ч." отвътре, подава му го и казва: - Ето ти го. Обаче само за три дни!

Двама борци си говорят: <BR>- Абе, брато, скивай природата! <BR>- К’ва природа бе, аз от тези дървета нищо не мога да видя.

Новата и най-добра охранителна фирма: Chuck No Risk

Един червей карал колело видял на една жица кацнала крава слезнал от колелото пипнал си предната гума и казал утре ще вали.

Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!

В една фирма постъпва на работа нов служител. Още първия ден шефът му го вика и му казва: - Предполагам, че вече си забелязал, че тука има една много засукана секретарка, направо като я погледнеш и ти идва мерака. Някой път ако искаш да я пробваш й кажи: "Колежке, елате в кабинета ми да пуснем по един факс". Минали няколко дни, на новият служител му се приискало да пробва секретарката, отишъл при нея и й казал: "Колежке, елате в кабинета ми да пуснем един факс", тя обаче казала - "Съжалявам, но съм в месечен отчет". Служителят естествено се разочаровал, махнал с ръка и се прибрал в офиса си. Секретарката обаче се замислила: "Тоя сега ще се оплаче на шефа и ще ме уволнят", затова отишла при него и му казала - "Колега, ако искате можем да пуснем факса устно или със задна дата", а пичът отвърнал - "А, вече няма нужда, аз го пуснах на ръка"

- Иванчо, защо те нямаше три дни на училище? - Госпожо, дядо почина и аз от мъка... - Как ще е починал, бе?! Нали днес като минах покрай вас той се препичаше на балкона? - А, не, госпожо! Той тате от време на време го изнася, за да не му загубим пенсията...

Зимно утро. Лорд Тоби се разхожда в градината си, пуши пура и се възхищава на прекрасните дървета, отрупани със сняг. Изведнъж, за свой ужас, вижда на снега написано с урина: &quot;Лорд Тоби е ГЛУПАК!&quot; Разярен, лордът се връща в замъка си, вдига слушалката и казва: - Холмс, искам да разбера кой е направил тази гадост! След 23 минути телефонът иззвънява: - Милорд, установих, че урината е на Вашия кочияш, а почеркът... хм, почеркът е на жена Ви...

Пациент: - Докторе... - Млъкнете, слушам ви...

- Защо на всеки супер герой му трябва маска и костюм? - Защото иска да скрие пъпките на лицето и космите по краката!

Учителката дала домашно на класа да напише всеки по едно стихотворение. На следващия ден Марийка става и чете: - Вчера скочих във водата и си намокрих колената. - Добре - казала учителката - не е много лирично, но все пак си разбрала за римата. А сега ти, Иванчо. Иванчо става и чете: - Вчера скочих в саламура и си намокрих... кокалчетата. - А бе, Иванчо, то няма рима - казала учителката. - Ами малко беше саламурата, госпожо.

Редник яде ябълка, разрязва я, вади семките и ги слага в джоба си. Старшината го вижда и пита защо. Редникът: - После ще купят от мен тези семки, повишават интелекта. Старшината: - Може ли и на мен да ми продадеш една? - Запоявядай, два лева. Старшината купува семката, изяжда я и казва: - Но за два лева можеше да купя два килограма ябълки! - Виждаш ли - веднага поумня! - Да, наистина. Продай ми още малко!

Мутра влиза в ресторант и разправя на келнера: - Имаш ли жабешки крачета, бе...? - Да, господине. - Я, тогава да те видя как подскачаш да ми донесеш една бира.

Чък Норис е изобретил водата.

Биологична единица с незадоволена физиологична нужда, кънтри танци не интерпретира! (гладна мечка хоро не играе)

В школа по езда идва благородник, който бил много горд и нафукан. - Вие някога яздили ли сте? - пита треньорът. - Никога! - презрително отговаря младежът. - Добре. Ще получите кон, когото също никога не са яздили. Така шансовете ви се изравняват.

Кацнали космонавти на Марс и гледат почти същите хора като на земята,само малко по-високи. Всичко, разбира се било на високо технологично равнище, даже се хранили и придвижвали чрез компютър. Сприятелили се земляните с марсианците, поканили ги и те да погостуват на Земята и тръгнали да излитат обратно към дома, но при преброяването на екипажа установили липсата на един от членовете му. По едно време гледат през илюминатора навън тича техния човек, а след него търчи марсианка и крещи нещо. Успял той да стигне до кораба и вътре го питат: - Къде се изгуби, бе човек? - Ами, запознах се с една марсианка и я попитах как се правят при тях децата. Тя ми показа един компютър и ми вика: "За момче натискаш това копче, а за момиче това". После ме попита при нас как се правят децата и като й показах, тя ме подгони. Компютърът ми иска да купи.

<BR>Двама борци си ходят из Африка. Скиват един крокодил и единия казва на другия:<BR>- Гледай бе, гледай!<BR>- К’во бе?<BR>- Тука и рибите носят LaCoste!