- Иванчо, защо по цял ден се търкаляш на дивана и нищо не правиш? - Тренирам. - Какво? - Ами като порастна, нали ще ставам татко.

В час на класния другарката задала на учениците следващия час да донесат домашният си любимец. Когато дошло време да проверява останала възхитена, имало кучета, котки, морски свинчета, хамстери, рибки, зайчета... Останал само малкият палавник Иванчо. - Иване бе, дай да видим какво си донесъл - казала даскалката. - Ееее другарко аз нямам домашен любимец - отвърнал той. - Е добре де нищо ли не носиш, нали не искаш двойка? - Амииии аз нося една много грозна жаба и ми е в джоба да не се вижда, но не мисля да я показвам на който и да било!!! След 10 минутно каране другарката Гъзибарска решила сама да извади жабата от панталоните на Иванчо. Бръкнала и възкликнала: - Уй, уй, уй! - Уй я! Жабата е у другия джоб!

Иванчо праща писмо от ученически лагер: "Тук е много хубаво. Много съм доволен. Лежа си и си почивам. Не се тревожете за мен. Послепис: Какво е това епидемия?"

Иванчо и Марийка били на воаяж из Африка, той на сафари, тя по магазини и музеи. Ама, нали си е шавливичка, изчукала се с едно негро. След като се върнали, нашата на третия месец усеща, че е бременна. Късно е за аборт, кво да прави? Почнала през ден да се оплаква на Иванчо: Всяка нощ сънувам страшен кошмар Иванчо,че раждам негър с две глави! Ужас! Доктори, психиатри, бременността върви нормално, той страшно притеснен за Марийка,тя всяка вечер сънува кошмарът! Идва ден за раждане, кара я нашият в родилното и чака в къщи. След няколко часа звъни телефона: -Съпругата Ви роди мъжко! -Браво, всичко нормално ли е? -Нормално е, само че има проблем! -Кво, да не роди негърче с две глави? -Не, нормално е детето.. -Оох, слава богу, няма проблем!

В училището звъни телефона: - Иванчо има грип и днес няма да дойде на училище. Учителката: - Кой се обажда? - Татко ми...

Учителката пита Иванчо: - Иванчо кажи една съгласна? Иванчо отговаря: - Марийка. - Ама Марийка не е съгласна, бе Иванчо. Марийка станала и казала: - Съгласна съм, съгласна!

Учителката дава на децата тема да пишат съчинение: "Какво щях да правя, ако бях директор". Всички почват да пишат, само Иванчо стои. - Иванчо, защо не пишеш? - Чакам да дойде секретарката.

Марийка на баща си: - Тате, нужна ми е много твоята помощ? - Чакай да позная, Марийке. Каза ти Иванчо, че те обича, наеба те и сега не те познава.. - Не това бе тате, това беше в 3-ти клас, задачата по математика ми е много трудна...

Малкият Иванчо пита майка си: - Мамо, откъде идват малките бебета? - Щъркелът ги носи. - А кой чука щъркела?

- Как се казваш? Мълчание. - Ти да не си дебил? - Казвам се Иванчо. - А фамилията? - Не, не съм дебил.

Баща се прибира късно вечерта в къщи. На вратата го посреща сина му и пита: - Де беше бе, тате? - Аааа на благо бех сине. - Кво благо бе, тате!? - Аааа благо сине, благо... На следващата вечер историята се повтаря, на по-следващата - също .... Накрая детето не издържало и попитало: - Къде го това благо бе, тате? - Ами ей тука на - в съседната къща с червените фенери... На следващата вечер синът звъни на вратата с червените фенери. Отваря една кака по прозрачен халат и пита: - Какво искаш, момче? - Амииии .. благо. Влязла тя вътре и след малко му донесла една филия с мед. След пет минути лапето пак звъни: - Искам още благо! Носят му още една филия с мед. След пет минути отново звъни: - Искам още благо. Носят му трета филия, ама онва се било натъпкало вече и не му се яде. Облизало само меда отгоре и хвърлило филията. Прибира се вкъщи и бащата пита: - Къде скиташ бе? - Аааа на благо бех. - И кво стана? - Ми двете ги оправих ама третата само я излизах......

Марийка звъни по мобилния на Иванчо: - Къде си скъпи? - На лов в гората. - Кой диша там така тежко? - Една мечка. - Ми защо така стене? - Щото съм я ранил. - Ми що й е женски гласа? - Отде да знам ма, аз съм ловец, не съм ветеринар...

Учителката пита: - Деца, от кой зеленчук ни текат сълзи? Иванчо вдига ръка: - От картофите, госпожо! - Как така от картофите? От лука, Иванчо! - Госпожо, вас никога ли не са ви уцелвали с картоф по главата?

Иванчо искал да чука учителката си и все я умолясвас: -Госпожо, дай ми само веднъж! И така всеки ден.Горката се съгласила и решила да му даде. Почнал Иванчо да я , чука час, два , три жената се уморила и казала: -Иванчо, няма ли да свършваш вече? Но чула отговор: -Иванчо къса билетчетата отвън госпожо.

- Иванчо, ти защо си пуснал тухла на главата на дядо ти? - Аз няма повече! - То повече не му и трябва...

Урок по география. Учителката: - Иванчо, как не те е срам? Аз на твоята възраст знаех вече всички страни! - Нищо чудно, госпожо, по онова време са били само две или три.

Иванчо и Марийка питат бабата: - Бабо, а децата откъде идват? - Щъркелът ги носи. Иванчо казва на Марийка: - Марийке, дай да й обясним, че ще си умре такава глупава.

Иванчо казал на баща си: - Тате днес ми бе първия полов акт. - Добре синко а кога ще ти бъде втория? - Ами батковците казаха, че като ме отболи дупето да ги викна пак.

В час по Бълг. ез. влезнал испектор, но нямало къде да седне и видял едно свободно място до Иванчо и седнал. Докато учителката пишела на дъската изпуснала тебешира навелла се да го вземе и казала: - И така деца какво имаме тук??? Иванчо вдигнал ръка. - Кажи, Иванчо! - Имаме страхотен задник! - Вън Иванчо двойка! Иванчо тамън отворил вратата и се обърнал към инспектора и казал: -А ти като незнаеш недей да подсказваш!

Учителка се опитва да научи децата на фантазия и оригинално мислене. - Деца, какво е това: сиво на пътя? Децата: - Бетонна стена. - Правилно! Обаче може да бъде и магаре. Какво е това: Голямо кафяво в полето? Децата: - Крава. - Правилно! Но може да бъде и купа старо сено. Иванчо от последния чин: - Или купчина тор! Учителката: - Иванчо, ти само глупости говориш! Иванчо: - Госпожо, а може ли аз да задам един въпрос? - Може! - Какво е това: като влиза е сухо, кораво и право, а когато излиза е меко, мокро и увиснало? Учителката, разгневена се приближава до Иванчо и му издърпва ухото. Иванчо, разтривайки ухото: - Правилно! Но може да бъде и дъвка…