Заповед на министъра на отбраната за побългаряване на операционната система Windows: От днес нататък командите и съобщенията да се заменят както следва: Yеs - Тъй вярно! Nо - Съвсем не! ОК - Слушам! Раusе - Свободно, поправи се! Stор - Мирно! Соntinuе - Свободно! Аbоrt - Остави! Rеtrу - Кръгом! Ignоrе - Да се изпълни на всяка цена! Lоgin - Стой, кой там? Раsswоrd - Документи за проверка! Shutdоwn - Отбой! Ассеss dеniеd - Не се полага! Меssаgе - Рапорт. Ехсерtiоn - Непредвдена ситуация. Вместо думата window да се използва "амбразура".

- Е, Червена шапчице, ще те ям! - казал пияният парашутист и загризал червената си барета.

Двама новобранци разговарят в казармата по време на почивка. Първият разказва: - Вчера ми се случи нещо интересно. - Говори бързо! - Едва не отнесох наказание, задето влязох да прекарам нощта с жена си. - Уловиха ли те? - Не, но когато пристигнах вкъщи, чух гласове в спалнята. Приближих се безшумно, открехнах вратата и кого виждам? Жена ми с капитана. - И какво стана после? - Имах късмет, че той не ме забеляза…

Лекция във военната академия. Преподавателят диктува и едновременно с това записва на дъската: - Новият танк може да работи при плюс 50 и при минус 50 градуса по Целзий… В този момент се чува звънецът за междучасието. По време на почивката един от студентите дописва към -50 още една нула. Връща се полковникът и гледайки дъската, повтаря: - И така, новият танк работи при температури от плюс 50 до минус 500 градуса по Целзий… Студентът вдига ръка: - Другарю полковник, физиката не познава толкова ниски температури! - Няма значение! Този танк е секретен и физиката, още не го знае!

В генералния щаб се срещат двама генерали. - Изглеждате някак странно тази сутрин - казва единият - Да, наистина, за първи път откакто работим заедно, ви виждам без медали. Другият генерал поглежда към гърдите си и възкликва: - О, забравил съм да ги сваля от пижамата си!

Психиатрична клиника, а до нея войскова част. Между двете - висока ограда. Пациент на клиниката отива при главния лекар. - Изобретих нов уред. Казва се бълбукатор! - Я да видя! Пациента взима една кофа, прави в нея много дупки, след това я пуска във вода. Чува се "бъл-б-бълбук-бълбук-б-бълбук". - Ти си абсолютен идиот! - казва главния лекар, взима кофата и я мята през оградата. … В района на войсковата част минава на проверка генералът. Върви покрай оградата, по едно време спира, гледа озадачено земята… - Какви разсипници! Кой изхвърли този бълбукатор тука, бе? И то съвсем нов…

Старшината командва войниците: - Веднага започвайте да копаете! А аз ще ида до щаба да питам къде точно трябваше да се копае.

На среща между военни си говорят български и американски генерали. Българският: - Нашите войници, всеки ден получават по 2000 калории. Ни повече ни по-малко, по устав. Американският: - А нашите пък, получават по 4000. Българският: - Лъжеш, не може войникът да изяде за един ден два чувала цвекло.

След ядрен удар използвайте фенерчето си за да повдигнете паднали върху вас панели...

Войник пише писмо: "Мамо и тате, тук в нашето поделение един войник се застреля. Но не се притеснявайте, не съм аз…"

Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: - Каква глупости ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: - Лейтенант, знаете ли коя съм аз? - Не, госпожо. - Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак". - Така ли, - казва младият лейтенат твърдо и наперено, - а знаете ли кой съм аз? - Не, не знам- казва генералската жена. - Слава богу! - казва лейтенантът и изчезва в тълпата.

Войниците са си все същите хлапета, които си играят на война - само дето пишките им са по-големи и автоматите са истински.

От фронта съобщават в щаба, че готвачът на трета рота е убит - прегазил го е танк. - Иди да съобщиш на жена му - казва ротният на някакъв редник. - Но внимавай, глупако! Да й предадеш новината внимателно, тактично! Редникът отива в дома на покойника. Посреща го съпругата. - Вашият съпруг, мила госпожо, беше нисък и дебел, нали? - пита войникът. - Да, защо? - Защото сега е… висок и слаб!

Военен се прибира от учение и заварва жена си със съседа. Хваща пушката и я насочва към главата на любовника: - А-х-х-х, ти! - Вбесен зарежда пушката и се прицелва. Комшията се обръща и започва да моли за живота си: - Не! Моля те, Славчо, пощади нищожния ми живот! - Че си в къщата ми - простено ти е. Че си се изцъкал на килима - простено ти е. Че ме минаваш със сметката за асансьора - простено ти е. Дори ти прощавам, че си със жена ми, но за нищо на света няма да ти простя, че си пил от ракията ми! БУМ-М-М! Светлин Теодосиев Радоев

Курсант в отпуска свалил една мадама и я завел къщи. Помолил я да се съблече и тя се съблякла. Курсантът: - Застани в този ъгъл. А сега в другия. Добре, а сега обратно. След това замислено казва: - Ето така сме и ние - по цял ден ходим от ъгъл в ъгъл и чакаме някой да ни прекара.

Офицери решават важен въпрос: колко бутилки водка да се вземат за утрешния пикник? Полковникът: - Вашите предложения, господин лейтенант. - Предлагам да вземем по осем бутилки на човек. - Е, вие сте млад, може би не си спомняте, че преди две години ние взехме по осем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме си автобуса! Не, не става. Вашите предложения, господин капитан. - Седем бутилки на човек. - Вие служите при нас малко по-отдавна и би трябвало да си спомните, че преди четири години ние бяхме взели по седем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме радиста! Не става. Вашите предложения, господин майор. - Шест бутилки водка на човек. - Е, това вече е непростимо! Вие сте длъжен да си спомняте какво се случи преди три години, когато взехме по шест бутилки. Какво стана? Изгубихме си въдиците, ето какво стана… Не, господа, чуйте моето предложение. Взимаме по десет бутилки водка на човек. Въдици не взимаме, радиста не взимаме и не излизаме от автобуса.

Новобранци тренират за състезание по скок на височина. Най-добрият скачач сред тях пита предпазливо: - Сержант, разрешавате ли да скочим колкото високо искаме? - Стига да се приземите навреме за вечеря!

Войната в Чечня се закучила и руското командване решило да събере доброволци да се бият. Отишли генералите в един затвор и казали на най-опасните рецидивисти: - Вижте какво, момчета, ако се пишете доброволци - за всяка глава, която донесете ви намаляваме 5 години от присъдата! Естествено, всички се съгласили, натоварили ги в самолета и излетяли. По едно време самолета каца, вратата се отваря и затворниците се разпръснали… След два часа се връщат, всеки носи по 5-6 глави, подритва още 2-3… Командира се хваща за главата и казва: - Абе, момчета, какво правите? Та ние сме в Киев за презареждане…

Старшина Велков строил ротата на плаца и изнася леция: - Сега ще правиме учение. Към нас лети самолет целия от алумин... - От алуминий, господин старшина - се обажда глас от строя. - Кой се обади! - пита старшината. - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... От какво е самолета редник? - От алумин, господин старшина. - Добре. Та, самолета от алумин носи една изядрена бомба... - Ядрена бомба, господин старшина. - Кой се обади? - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... Каква е бомбата редник? - Изядрена, господин старшина. - Добре! Значи, тоя смолет ще пуска бомбата над нас. Какво трябва да напрайме? Тишина. От сроя се чува познат ляс: - Пазиме старшината! - Кой се обади? - Редник Петров, сър. - Две крачки пред строя! Целия строй, легни! Стани! Легни! Стани...

Тревога! В камиона на бегом се мятат шофьорът и старшината на ротата. Шофьорът започва да върти ключа и да блъска по педалите и лостовете, но нищо не става. - Тръгвай! - крещи старшината. - Не ще да запали, господин старшина. - оправдава се шофьорът. - Абе тръгвай бе, твойта мама! После ще палиш!