Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 24°

Разни

Шеф казва на своя работник Бай Колю да се подготви добре, защото утре ще идва Първанов. Той се приготвил добре. Идва Първанов и започва да се прегръща и здрависва с Бай Колю. На другия ден началникът казва на Бай Колю пак да се подготви добре, защото щв идва президента на Русия Медведев. Бай Колю се подготвя. Идва Медведев и започва да се прегръща и здрависва с Бай Колю. На другия ден шефа казъл на Бай Колю че ще го земе с него на посещение при папата. Отиват при папата и застават в центъра на площада. Папата: — Това там Бай Колю ли е? Да се качи при мен. Качил се Бай Колю говорил, говорил с папата и като слязъл видял шефа си в бесъзнание. След 2 месеца шефа се оправил и казва на Бай Колю: — Че познаваш Първанов – приех го, че познаваш Медведев – приех го, че познаваш папата – приех го, но неможах да издържа когато един японски журналист ме попита: ”Кой е този горе до Бай Колю?”.
Оценка 0 от 0 гласа
Отива някакъв в магазин за оръжие и иска да му покажат пушки с оптически мерник. Продавачът му показва една, втора, трета, но без успех. Накрая извадил една изпод щанда и казал. — Добре. Като за тебе ето тази. Само че е много скъпа. Има върховна оптика. Ето погледни – можеш да видиш чак моята къща, която е горе на баира. Взел човека пушката, погледнал през оптиката към баира и почнал да се смее. — Виждам един гол мъж да гони една гола жена… Продавачът взел пушката, погледнал и той през оптиката и почервенял и ядосан извадил два патрона от чекмеджето и предложил: — Ето ти тези два патрона. Подарявам ти пушката ако с единия простреляш любовника на жена ми в онази работа а с другия жена ми в главата. Взел нашият човек патроните и пушката, погледнал през оптиката и казал: — А, единият патрон ми стига…
Оценка 0 от 0 гласа
Качва се монахиня в автобус. Един пънкар ведна се лепва зад нея и почва да и пуска ръце. Възмутена, монахинята слиза на следващата спирка. Шофьорът на автобуса, станал свидетел на случилото се и извиква пънкара при себе си. — Ще ти дам един съвет, – казва шофьора на пънкара – познавам тази монахиня. Тя всяка неделя в 8 часа вечерта ходи на гробища и се покайва пред гроба на починал игумен. Ти ще застанеш зад гроба маскиран в черно и ще се представиш за въпросния игумен. Тя е глуповата и лесно ще я прелъжеш. Речено сторено. Пънкарът отива маскиран и се скрива зад гроба. Пристига монахинята и почва да се покайва. В този момент пънкарът казва: — Дъще аз те слушам и ще ти дам прошка… — Какво да направя – попитала монахинята. — Вдигай си фустата и ще ти дам прошка. Вдигнала фустата монахинята, пънкарът минал зад нея и я почнал. Точно преди да свърши, пънкарът си свалил маската и със смях казал:´ — Глупачкоооо… Аз съм пънкаря… Тогава монахинята си свалила наметалото и казала: — Знам… А аз съм шофьора!
Оценка 0 от 0 гласа
Един човек един ден седнал в един бар. До тук нищо странно, но със себе си той водел един щраус и едно мокро до кости коте. Седнал човекът на бара и си поръчал уиски. Изпил го и заплатил за него точно сумата, която барманът цитирал. До тук, колкото и да е странно, все ще се преживее, но с тия точни пари… барманът започнал да се нервира. След като на няколко пъти човека плащал ама съвсем точна сума, барманът не издържал и го попитал: — Абе к’ъв cи ти, бе? Не стига, че си водиш в заведението и щрауса и котката ами и на ‘сичкото отгоре 10 стотинки бакшиш не остави поне веднъж… — Офф – въздъхнал човекът – наскоро хванах златната рибка. Сторило му се на бармана, че нещо няма връзка, но като чул за златната рибка и се оживил: — И к’во си поръча? — Ами не виждаш ли – дългокрако пиленце, с мокро котенце и всичко да ми е точно…
Оценка 0 от 0 гласа