Червената Шапчица, Йордан Йовков
Като вълча глутница се спуснаха делибашиите от Узун Кюприя надолу в равното. Напред беше Кармазъ Чалмали с дружината си, а след него, с диви викове и пламнала стръв за кървища и побои, наваляха без ред табуните на Доган бинбаши, Ердем Авджиоглу, Осман Чифчията и други главатари.
Рядко се беше виждало такова страховито сборище: анадолци, зебеци, мамелюци и кюрди, афганци и парси-капсъзи - все хора от кол и въже, едни в дрипи, други - облечени в сърма и гайтани се изсипаха накарай селото и запряха пред къщата на бабата на Кармазъ Чалмалията…
Едно момче отишло на риба с дядо си. По едно време дядото извадил бутилка бира и момчето попитало:
- Дядо, може ли и аз да си взема една?
Дядото отвърнал:
- Можеш ли да докоснеш задника с пишката си?
- Не - признало момчето.
- Значи не ти се полага бира.
След малко дядото извадил цигара и момчето отново го попитало:
- Дядо, може ли аз да си взема една?
- Можеш ли да докоснеш задника си с пишката си? - попитал пак дядото.
- Не - повторило момчето.
- Значи не ти се полага цигара.
Вечерта на път за вкъщи минали през магазина и си купили по един лотариен билет. Дядото нямал късмет, но момчето спечелило петдесет долара.
Дядото се обадил:
- Браво! Ще си разделим печалбата, нали?
Момчето попитало:
- Дядо, можеш ли да докоснеш задника си с пишката си?
- Разбира се - отвърнал дядото.
- Тогава си го начукай!