Неделя, 22 ноември 2026 | Първомай Разкъсана облачност 15°
Първомай България Светът Спорт Обяви Видео eTV
По време на делото съдията разпитва шофьора: - Как стана така, че автобусът се блъсна? - Ами, не знам точно! Аз тогава продавах билети.
Професионални 7,739 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Ало, пожарната ли е. Вкъщи има пожар! - Кажете кога се е появил огъня. - Не зная точно, примерно преди 1,5 млн. години. Не е време за история. Идвайте да гасите! Семейство Ростови разпродава мебелите си. Влизат в стаята на Наташа. - Мадам, колко струва това легло? - То не се продава - спомен ми е от интимните отношения с поручик Ржевски. - Мадам, а колко струва този роял? - Той не се продава - спомен ми е от интимните отношения с поручик Ржевски. - Мадам, а колко струва този шкаф? - Той не се продава - спомен ми е от интимните отношения с поручик Ржевски. - Извинявайте , но тук остана май само полюлеят... - Грешите, поручик Ржевски беше голя-ам палавник... Някога в едно село пристигнал чужденец.Той попитал хората там какво може да го впечатли в това малко китно селце.Отговорили му: Еееееее там на край селото, в една схлупена къщурка има един, който с патката си троши орехи.Почудил се нашия човек, отишъл и видял един, който като хване пищова си и троши орехчетата и останал изумен. След 30-40 години нашия човек отново минавал през същото село и попитал за трошача на орехи-"там е, там е, но вече е стар"-отговорили му.Влязъл той в къщата и какво да види- оня трошел с патката си кокосови орехи "Абе, Чиче,какви ги вършиш бе"-попитал го... "Старост-нерадост, Синко - не виждам ги вече" Обява: "Вие обичате сутрин да ви донесат кафе в леглото, но сте сами? Бригада опитни хамали ще ви достави вас и вашето легло до всяко кафене в града". Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.