Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Облачно 11°
Между блондинки: — Муцка, пък вчера с какво момче се запознаах… ах… ах. — Уаа… разказвай.. — Значи, лягам аз по гръб…
Блондинки 3,460 прегледа
Следващ →

Още вицове

Час по биология. Всички разказват как се грижат за животните си, някои дори ги носят със себе си. Става Петърчо и показва аквариум със златни рибки. Казва: - Това са моите златни рибки. Аз се грижа за тях всеки ден - храня ги, сменям им водата на два месеца. - Браво, Петърчо. Марийке, ти какво носиш? - Аз си нося котарака. Казва се Том, обича да го гушкат и да яде Whiskas. - Иванчо, а ти какво държиш, това проскубано животно какво е? Иванчо протегнъл напред ръцете си и показал едно ужасно проскубано животно и казал: - Това е моя хамстер Пухчо. - А защо е така проскубан? - Ами, от тиксото... - Какво тиксо? - С което го облепям, докато го чукам, за да не се пръсне... Реших да сготвя нещо и харесах една рецепта, в която пише: "Тиквените семки се слагат в микровълновата фурна за 1-2 мин., като се разбъркват на всеки 20 сек." Сега се мъча да наглася микровълновата да работи на отворена вратичка. Ахмед отива при доктора: -Докторе много деца имам а ми се прави секс, кажете какво да правя, изпишете ми нещо да си спра белтъка. -Ето тук едно лекарство има, значи струва 50 лева. -ААААА докторе от къде да взема толкова пари. -Ами като нали там преди да го хвърлиш си го извади. -Е баш тогава докторе не мога. -Ахмете , Айшето косми под мишниците има ли. -ООО докторе битер гора е. -Значи преди да го хвърлиш и дръпваш един косъм и тя сама ще се дръпне. След една седмица Ахмет дошъл и казал: -Докторе давай друго лекарство това свърши. Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината! Въпрос към радио "Ереван": - Каква е приликата между прашките и бодливата тел? Отговор на радиото: - И двете защитават собствеността, без да пречат на видимостта!