Двама ловци си говорят. Единят казва:
- Вчера доакто бях в гората, както си ходех спокойно-спокойно, хоп излиза една мечка от храстите. Като я видях аз взимам пушката и започвам да стрелям. Не можах да я уцеля и побягнах. Обаче мечката ме погна. Тичам аз, а тя подир мене. Тъкмо, когато беше на косъм да ме хване, хоп подхлъзна се и падна. Пак стана и се затича, обаче тамън да ме хване и пак се подхлъзна и падна.
И другият ловец учуден попитал:
- Добре бе, ти как не се насра от страх?
И тои отговорил:
- А ти къде мислиш, че се подхлъзваше мечката, бе!?
Тича си лисицата през гората и вижда - вълкът, опечален и намръщен.
- Кво става, Вълчо?
- Ходи до онзи храст и сама ще разбереш.
Отива лисицата до храста. Зад храста седи ламята Спаска. Ламята казва:
- Дааа, ти коя си?
- Ами лисицата...
- Такаааа, записваме - ли-си-ца-та. Утре ела в 12.00, да те изям. Въпроси има ли?
- Не....
Върви лисицата по пътеката и реве. Среща мечката. Пратила я и нея при храста. С мечката се случило същото, само че й дали друг час за изяждане. Върви мечката из гората, гадно й е.....По едно време срещнала заека. Решила, да го прекара и него. Пратила го при храста.
Тича заекът при храста.
- Кой си ти? - пита ламята.
- Заекът.
- Такаааа, записваме - за-е-к. Утре в 17.00 да си тук, за да те изям. Въпроси, има ли?
- Има - може ли, да не дойда?
- Може, за-драс-квамееееее...