На 15ти септември, в кварталната книжарница царяло оживление, първолаците и родителите им радостно купували нещата необходими за училище. Но цял ден пред книжарничката стояло едно дете, което гледало с тъжен поглед витрината на магазина, детето било с фланелка на Левски, разбира се 9ти номер, на гърба му пишело "Гонзо". В края на деня продавачът се смилил над бедното дете и го поканил в магазина да си избере каквото иска като подарък за първия учебен ден, дали флумастри, боички, книжки за оцветяване, каквото пожелае. Детенцето, което било по-мургаво от децата които преди него били в магазина с влажен поглед и треперещи ръчички посочило какво иска: - Едно лепилце, моля.
Млада жена се връща у дома след среща с любимия. Майка й вижда, че е тъжна, и я пита какво става.
— Ах – проплаква дъщерята. – Той току-що ми предложи да се оженим.
— Прекрасно. А ти защо си тъжна?
— Той сподели, че е атеист и не вярва, че съществува ад!
— Не се коси, детето ми. Ти се омъжи за него, пък после ще му покажем, че греши!