Говорят си французин, американец и българин. Французинът казва:
- Аз обичам, когато вървиме с жена ми и аз съм я прегърнал, да мога да си сложа ръката на кръста, ама не ръката ми да е толкова дълга а талията и да е толкова малка.
Англичанинът казал:
- Аз обичам когато моята приятелка язди кон краката и да опират в земята, ама не коня да е толкова късокрак, а краката на жена ми да са толкова дълги.
А българинът казал:
- Аз обичам когато излизам за работа да плесна жена ми по задника и като се върна той още да се тресе, но не задника й да е толкова голям, а толкова да е работното ми време.
Говорят си две приятелки. Едната казва:
- Моят приятел е като ходещ компютър. Всичко на ум изчислява за секунда.
- А моят е като принтер! По стените пише за секунда, с всякакви шрифтове!