Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Един ден отговорниците на лудниците решили да проверят кой
се е оправил поне малко.Боядисали една пейка и чакали да видят кой ще се осети.Почти всички седнали,но един им направил особенно впечатление като си сложил вестник под него
и зачел книга.Решили те, че тоэи човек се е оправил го попитали:
-Защо си седнал на този вестник!-попитали го те.
А той им отговорил:
-За да ми е по високо!