Чапай и Петка бягали от белите.По едно време видяли
кладенец и решили да скочат в него за да се скрият и
от вътре се чуло:
Чапай: - Петка....
Петка: - Млъкни, че ще ни хванат!
Чапай: - Петка, на какво мирише кръвта?
Петка: - Абе, сега ли намери да ме питаш такива глупости?
И така минало време и Чапай все питал Петка на какво
мирише кръвта..... На края Петка се ядосъл и казал на
Чапай:
- НА ЛАЙНА МИРИШЕ!
Петка: - Боже мой знаех си, че са ме ранили...
"Кучи син! Съсипа ме! Всичко изгубих! Къщата, апартамента и съм пред окончателен фалит...мислех, че сме приятели, но съм грешал, как можа да ми го причиниш това?! Радвам се, че си в затвора и се надявам там да си поседиш дълго"
Господи, това беше много напечена игра на монополи.