Госпожата на класа на Иванчо дала домашна да се напишат осем цвята, оприличени на нещо. Марийка като съвестна ученичка си написала домашното на компютъра и го изпринтила готово за другия ден.
1. Снежно бяло
2. Лимонено жълто
3. Тревно зелено
4. Алено червено
5. Небесно синьо
6. Орехово кафяво
7. Бебешко розово
8. Гарваново черно
Но понеже Иванчо го домързяло да напише домашното сам и помолил Марийка да му го изпрати по скайп да си го принтира да не е без домашно. Тя му го изпратила, но при нагласянето в листа от програмата в текста станала лека грешка, всяка първа дума отивала на долния ред, но Иванчо изобщо не забялязал.
На другия ден учителката поискала домашното на Иванчо и ето какво и представил той.
1. Гарваноево бяло
2. Снежно жълто
3. Лимонено зелено
4. Тревно червено
5. Алено синьо
6. Небесно кафяво
7. Орехово розово
8. Бебешко черно.
Иванчо имал съученик Пешо, който нямал уши. Иванчо постоянно го подигравал и Пешо се оплакал на директорката. Предупредили Иванчо никога да не споменава и дума за ушите на Пешо. На следващия ден Иванчо среща Пешо и го пита:
- Пешо ти добре ли си със зрението?
- Да.
- А след десет години добре ли ще бъдеш със зрението?
- Предполагам добре - отговорил му Пешо
- А след 50 години как ще бъдеш със зрението бе Пешо?
- Ами предполагам че, ще нося очила.
- Къде ще ги сложиш бе мойто момче, къде?