Фокусник работил на един кораб. Понеже пътниците се сменяли постоянно, фокусникът показвал винаги едни и същи фокуси. За негово нещастие папагалът на капитана, гледайки го достатъчно пъти, научил всичките му номера и започнал да разваля представленията му с викове от рода на: "Не, не! Това не е същата шапка! Истинската е под масата..." или "Погледни в джоба на гърба му... там е!" и т.н. издавайки тайната на всичките му фокуси.
Фокусникът бил бесен, но нямало какво да направи - папагалът е на капитана.
Веднъж корабът претърпял корабокрушение и по чудо (що ли?) само фокусникът и папагала се спасили и продължили да плават на някакви останки от кораба. Фокусникът гледал злобно към папагала, който също не откъсвал поглед от него. Накрая след седмица папагала не издържал: "Е добре де, добре. Предавам се! Къде е кораба?"
Асан казал на Айшето:
- Слушай Айше, чукали сме се на легло, на таван, на дърво, само на линия не сме се чукали.
- Готово Асане
- отвърнала Айшето.
Завел я Асан на една ЖП линия, разчекнал я и започнал да работи. В този момент се задал един локомотив. Машинистът започнал да свири, но Асан не спира. Едва успял да спре машиниста, слязъл от влака и се развикал:
- А бе циганин смотан, ти нямаш ли си къща? Едва съм спрял влака.
- Стига бе бате
- отвърнал Асан.
- И ти караш и аз карам, който има спирачки, той спира.