Отишъл веднъж Христо Стоичков на хижа в планината. Времето било просто прекрасно - греело приятно топло слънце, въздухът бил изпълнен с неповторимия мирис на гората. В изблик на поетическо вдъхновение, Стоичков казал:
- Ех, каква хубава утрин!
А ехото по навик отвърнало:
- Майката, майката...
Говорят си двама студенти:
- В колко ставаш обикновено?
- Щом първите лъчи на слънцето се покажат в стаята ми.
- Толкова рано?
- Не е толкова рано. Моята стая е със западно изложение.