Татко канибал и момченце канибалче търсят храна в гората. По едно време малкия вижда кльощава девойка и вика на баща си: "Татко ще я хванем ли". Таткото отговаря: "Уф, та тя е само кожа и кости...Остави я, ще потърсим нещо по-добро".
Минало не минало време, канибалчето съзряло една много дебела жена и пак викнало на баща си. Таткото като видял жертвата възкликнал: "Тази е само лой. Не е хубаво за теб да ядеш толкова мазна храна" и продължили.
Минало известно време и канибалчето съзряло жена с перфектна фигура и много красива външност. "Тази е добре... Но няма да ядем точно сега. Ще я хванем, ще я замъкнем първо вкъщи и....тогава ще изядем майка ти".
Лежи един мъж на смътното си ложе. До него седи жена му и го държи за ръката. Той с мъка произнася:
- Скъпа,... в най-трудните моменти от моя живот, ти винаги си била до мен. Когато на 25 години си счупих крака - ти беше до мен...
- Да, скъпи...
- Когато на 35 години получих инфаркт - ти беше до мен...
- Да, мили...
- Когато на 40 години получих втори инфаркт - ти беше до мен...
- Да, мили...
- Когато се парализирах на 45 години - ти беше до мен...
- Да, мили...
- И знаеш ли, скъпа, какво ми се струва?
- Какво, скъпи?
- Че ми носиш нещастие...