Пътува си един мъж понеделник сутрин в автобуса към работата. Стои си, мрачен, и си мисли:
"Живота - кофти работа, жената - кучка, хората - само използвачи..."
Зад него стои неговия ангел с бележник и записва:
""Живота - кофти работа, жената - кучка, хората - само използвачи...Странно, отново същото. Но щом това си пожелава, трябва да се изпълнява".
Иванчо отива при баща си:
- Тате, тате, откъде съм аз?
Бащата се замислил и решил, че няма смисъл да го усуква и трябва да каже истината на детето. Разказал подробно за любовта и как в резултат на любовта се появяват децата. По време на разказа очите на Иванчо се отваряли все повече и повече от изумление. След края на разказа, Иванчо възкликнал:
- Да, да!! Много интересно. Твоят разказ е доста по-изчерпателен от този, който ми разказа вчера Пешо. Той само каза, че е от Пловдив...