Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Облачно 13°
Две мутри се разхождат из Лувъра и си говорят. - Братче стига сме се мотали бе. Нали требваше подарък за шефа да купуваме. - Сега бе, сега, чакай малко. Я виж тая картина харесва ли ти? - казва другия и посочва една картина на Ван Гог. - Ми става бе! - отговаря другия. Викат те шефа на музея и го питат за цената. - Не се продава! - отсича той. - Аре не се прай на девственица бе. Сичко се продава, казвай колко! Шефа назовал една страхотна сума, като мислел, че ще се откажат. Мутрите обаче вадят и плащат в кеш. Изрязали картината от рамката, навили я на руло, сложили и една панделка и първият казва: - А така брато, картичка купихме, давай сега да ходиме да избираме подаръка, че стана утре!
Борци 4,651 прегледа
Следващ →

Още вицове

"Ние сме трима братя - царски синове. Вчера баща ни реши да ни ожени. Даде ни по един лък и една стрела и ни каза да стреляме. Който където улучи, там ще му е годеницата. Аз улучих в едно блато и тръгнах да си търся стрелата. Нагазих в блатото - наоколо кал, воня, мръсотия! Изведнъж гледам - една жаба държи в устата си стрелата ми. Викам й: "Дай стрелата, гадино!" А тя ми вика: "Целуни ме и тогава!" Какво да правя - целунах я. И тя се превърна в чудно красиво дванадесет годишно момиче. Честна дума, господин следовател! Така си беше!" Надпис, надраскан с пръст върху мръсна Тойота: "Искам да си ходя у дома в Япония!" Младеж решил да се жени и съобщава на майка си: - Мамо реших да се оженя, но няма да те запозная направо с избраницата си. Довечера ще доведа на гости 3 жени и ще оставя на теб да познаеш коя е моята любима. Дошла вечерта, младежът се прибрал с една блондика, една брюнетка и една червенокоса. Вечерята протекла перфектно, гостенките си тръгнали и младежът пита майка си: - Кажи, мамо, коя според теб е моята любима. - Червенокосата - без да се замисли казва майката. - Как позна, мамо ?!?! - Много лесно - тя не ми хареса от самото начало... - Кое е най-рядкото във вашия музей? - Посетителите! Краят на работния ден в голяма търговска банка. Чистачката плахо чука на вратата на директора: - Господин директор, искам да ви помоля, ако е възможно, да ми оставите ключа от трезора. - Лельо Пенке, ти нещо не си добре! Как така ще ти оставя ключа от трезора?! - Ами, добре. Щом не може - не може. Обаче да знаете, че вече ми писна да отключвам с кламер, за да измия пода вътре...