Петър Стоянов излязъл за сутрешния си крос. Когато решил да се прибере, забелязъл че е забравил да си вземе ключа. Тропа на вратата:
- Антонина, Антонина, отвори ми!
Г-жа Стоянова, все още сънена, явно не познала президента:
- Кой е?
- ТОЙ Е!
Мъж е на смъртно легло. Събирайки сили казва на жена си:
- Ще ми изпълниш ли една последна молба?
- Разбира се.
- Искам шест месеца след смъртта ми да се омъжиш за Пешо...
- Но аз мислих, че го мразиш?
С последни сили:
- И то как...