Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Облачно 16°
- Отивам на риба и цял ден - нищо. Таман си тръгвам и опа, нещо се закачи на въдицата. Дърпам и изваждам някаква жаба. "Пусни ме рибарю, аз съм златната жаба и ако го сториш ще ти изпълня едно желание." "Добре, викам си на акъла, за какво ми е тая жаба и понеже играя на тото я накарах да ми каже шест числа. Прибрах се и попълних фиш с нейните числа. И няма да повярвате - ударих джакпота. И като се почнаха едни веселби - цяла седмица. Сетих се за златната жаба и реших да отида да й благодаря. Попитах я какво да направя за нея." "Искам да ме любиш, защото аз всъщност съм омагьосана принцеса!" Гледам я аз крастава и грозна жаба, ама нали ме направи милионер. Прежалих се, стиснах зъби, притворих очи и почнах да я чукам. По едно време отварям очи и гледам гадната жаба се превърнала в красива шестнадесет годишна девойка. Ето така седят нещата, господин съдия, а не както се опитва да ги представи майката на ищцата!
Семейни 3,761 прегледа
Следващ →

Още вицове

Тостове: Нека най-големите ти желания са най-малкото, което получиш. Нека нещастието те следва през живота ти и никога да не те настига. Да живееш до 100 години и тогава да решиш дали искаш да продължиш. Да умреш в леглото на деветдесет и седем, застрелян от ревнив съпруг на тйнейджърка. Един инженер умрял. Отишъл при свети Петър, цял ден чакал на опашка, за да получи разпределение, и накрая го насочили към ада. Минало време, започнали незапомнени жеги. Свети Петър си помислил: "Тук в Рая не се диша от горещина. А какво ли е в Ада? Я да ида да проверя?" Отишъл той в ада и какво да види? Прохладно, подухва ветрец, изобщо рай... Попитал дявола каква е тази работа, и той му отговорил: - Абе, нали ми изпрати един инженер миналия месец, та ми сложи климатик. Мили Дядо Коледа, моля те, направи така, че мама и татко пак да се обичат един друг. И нека да бъде малко по-разнообразно, че умирам от скука. На вратата на мутра звънят рекетьори. - Кой е? - Не се бойте - не сме данъчни... Баща от малко село решава да посети сина си студент в столицата. Намерил общежитието му и попитал портиера: — Тук ли живее Димитър Попов? Портиерът отговоря: — Да, тук живее. Подпрете го до вратата, аз ще го внеса като изтрезнее!