Веднъж малкият Иванчо разхождайки се в парка намира бележка, но уви не може да чете.
Занася бележката на учителката си и я моли да му я прочете. Учителката прочела бележката и му се скарала:
- Как не те е срам да ми даваш такива работи! Вън, да ми се махаш от главата!
На път за вкъщи срещнал полицай. Помолил го да му прочете бележката.
Полицаят погледнал бележката и побеснял.
- Как може такова малко момче да се занимава с такива работи?
Учуден Иванчо отишъл при баща си и му показал бележката. Той я прочел и почнал да му вика:
- Ти, безсрамнико, как не те е срам да ми показваш такива работи!
Смаян Иванчо тръгнал да обикаля и да търси някой да му прочете бележката.
След дълго обикаляне и търсене стигнал до дявола. Помолил го да му я прочете.
Дяволът погледнал бележката, засмял се и я скъсал.
Малкият Иванчо го попитал защо се смее и какво толкова пишело на бележката.
Дяволът, смеейки се му отговорил:
- Не знам, не мога да чета.
Един циганин тръгнал на война.Попитал какво му трябва за войната.Отговорили му че му трябват патрони.Нали бил стар и чул бонбони отишъл и купил бонбони.
-Още какво ми трябва?-попитал циганина
-Още ти трябва една пушка.-казал един човек
Отново старостта му попречила да чуе вярно той чул чушка.Отишъл до магазина и купил чушка.
Пак попитал същото. Казали му че още му трябва палатка.Както винаги той чул патка.Отишъл и взел една патка от съседа.Когато войната дошла той зареждал с бонбони.Когато стреляли с пушки той стралял с чушка.А когато се криели впалатки той се криел под патки.