Баба сяда в междуградски автобус и моли шофьора:
- Синко, нали ще ми кажеш, когато стигнем Сусурлево?
- Добре, бабе.
Пътуват час, пътуват два, шофьорът забравил за молбата на бабата и отдавна подминал Сусурлево.
- Синко, скоро ли ще стигнем до Сусурлево? - пита по едно време бабата.
- Скоро, бабе, скоро... - сепва се шофьорът, обръща автобуса и с мръсна газ се връща до Сусурлево.
- Ето го Сусурлево, бабке. Можеш да слизаш!
- Ама аз не слизам в Сусурлево, бе! Щерката ми даде некакви хапчета и каза, като стигнем в Сусурлево да пия едно от тях......
Беше топъл майски ден през юни. Тръгнахме преди час, а вече 5 часа се разхождахме. Времето беше приятно. Валеше проливен дъжд и слънцето силно напичаше. Видяхме сърна, с малките си зайчета и катерички, с техните синигерчета. Лисиците прехвърчаха от дърво на дърво и пееха омайно, а цветята ухаеха на развалени яйца.