Неделя, 22 ноември 2026 | Първомай Предимно облачно 12°
Учителка: - Тихо! Искам да чуя тишина!
Бисери 4,174 прегледа
Следващ →

Още вицове

В час: - Иванчо, кажи ми една течност,която не замръзва. - Топлата вода, госпожо. - Кое е най-тъжното място на Земята? - Работното! И пак женицата изневерявала на мъжа си и както му е реда той се прибира в подходящия момент, жената пак крие в гардероба любовника и мъжа директно в спалнята и вика: - Жена! Тука има мъж! - Не бе мъжо, никой няма! Ядосан той отваря гардероба и гледа един малък смотан сух мъж, клекнал в ъгъла се свил... - Какъв си ти бе!? - Ммми Митко! - Какъв Митко бе?! Шутове, тупаници, смачкал го от бой и го изритал. На другия ден пак същата работа, мъжът се прибира, жената гола и отрича, и той направо към гардеробра, отваря и какво да види - пак един съсухрен, смотан келеш, клекнал в ъгъла посран. - Какъв си ти бе!?!? - Миими Митко! - Какъв Митко бе?! Хванал го пак и го смачкал от бой и го изритал. И уви обаче на третия ден абсолютно същата ситуация. Мъжът се прибира и вече не пита, не гледа, а направо отива към гардероба, отваря и вътре един голям здрав батко, едва се побрал в гардероба. - Какъв си ти бе? - Сергей! - Мии къде е Митко?! Иванчо имал нова класна. Тя била млада, тъкмо завършила и била много притеснена за първия си учебен ден. Влязла в стаята, а класа не й обръщал никакво внимание - някои играели карти други се лафели. Тя смутено започнала урока. По едно време изпуснала тебешира и като се навела да го вземе от напрежение пръднала. Хлапетата изкапали от смях. Тя се разстроила, не издържала и се хвърлила през прозореца от четвъртия етаж. Всички изведнъж спрели да се смеят и се струпали по прозорците. Долу взели да се събират хора. Иванчо помълчал замислено и после казал: "Ама как пръдна, а?" Силно почукване на вратата на капитанската кабина в кораб. Влиза разрошена и с почти разкъсани дрехи кафеджийката. Капитанът естествено я пита: - Какво е станало с теб? - А ми един от моряците ми каза, че ще има буря, и аз като последната глупачка го накарах да ме върже за мачтата...