Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Слаботелесен мъж звъни в полицията:
- Ало-о-о, помо-о-ощ! В стаята ми има комар!
- Ами, убийте го - съветва дежурният.
След малко в слушалката се чува:
- О-о-о! И хапеш! А-а-а! И ръце извиваш!