Социализъм: да нахраним гладния с риба.
Капитализъм, както ни го описват: да не храним гладния с риба, а да му дадем въдица.
Капитализъм, какъвто е наистина: не даваме въдицата, а я продаваме на кредит, без гладния да разбере, че няма достъп до езерото с рибата, нито има билет за риболов, защото и езерото, и рибата отдавна принадлежат на този, комуто той вече е длъжник за въдицата...
През нощта в килията:
- Пешо, колко е часа?
- Три.
След известно време:
- Пешо, колко стана часа?
- Четири?
Минало още време:
- Пешо, колко стана часа?
- Абе кво значение има, като сме с доживотни присъди...