Млад поет занесъл на Волтер своя ода, чието заглавие било "Към потомството". Волтер я прочел и казал на автора:
- Добре, много добре... Но мисля, че няма да стигне до адреса...
Двойка в леглото...
Тя, шепнейки: Спиш ли?..
Той: ъхъ, спя...
минава полвин час...
Тя: Спиш ли?..
Той: ъхъ, спя..
минава още половин час
Тя: Спиш ли?
Той: Уф, нали ти казак, че спя!
Тя: Извинявай, добре. спи..сутринта ще поговорим...
Той: НЕ! Писна ми! Казвай какво?
Тя: Ти кой си?..