Вицет — Първомай

Доктор Иванов се запознал с известен писател. На сбогуване Иванов помолил писателя да му надпише последната си книга. Започнал писателят: "Когато д-р Иванов лекува, в София болниците стават ненужни, със земята ги сриват..." Иванов надничал през рамото на писателя и се усмихнал: - Колко мило! Но писателят продължил: "...а вместо тях, гробища откриват"

Лекари 03.10.2017 4,557 прегледа

Следващ →

Още вицове

Желанието за живот се ражда в главата, постепенно запалва тялото и сетивата. Някаква неопределима сила ви привлича към него. Искате да бъдете по близо до него. Не се колебайте. Не натискайте спирачките си. Не устоявайте на искушението да живееш истински, дори това да ти струва много, то си заслужава. Вървете смело към него. Човек живее 75% със своята фантазия и 25% с фактите. В това е неговата сила и неговата слабост. Вървят Прасчо и Мечо ПухХх из гората и по едно време какво да видят - ПУШКА! Понеже и двамата преди не били виждали седнали да я разглеждат. Въртят, сучат, по едно време Прасчо погледнал към цевта и, О НЕ !!!!, в този момент Мечо Пух натиснал спусъка. Гърмежът изкинтял из цялата гора. Прасчо се въргаля мъртво ранен и квичи (КВИИИК- КВИИИК-КВИИИК) - Смей се, смей се, свиньо нйедна, ма знаеш ли как ми писнаха ушите - рекъл ядосано Мечо Пух Иванчо, баща му и майка му спят в едно легло. Иванчо по средата. Бащата побутва Иванчо и казва: - Кажи на мама, че татко ти я кани да се повози на влака. - Мама каза, че не иска. - Кажи на мама, че я каня пак. - Мама каза, че отново не иска. След известно време майката побутва Иванчо: - Кажи на баща ти, че съм съгласна да се повозя на влака с него. - Татко каза, че вече е заминал с ръчната дрезина. - Отиват ти очила. - Благодаря за комплимента! - Иначе много глупаво ти изгледаше лицето. „Засега няма да бързаме с целувката“ – си каза Принцът, слизайки от Спящата красавица…