Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете...
- А мислиш ли, че шарана помни?
Гарабед стоял на един мост и си удрял тестисите с два камъка. Удря и крещи, удря и крещи. По едно време минал Киркор и го попитал изумен:
-Какво правиш бе Гарабед ? !
-Не виждаш ли, удрям си тестисите с камъни.
-Виждам – казал Киркор – ама, защо го правиш? Не те ли боли?
-Аааа, боли много, ама знаеш ли какъв кеф е като не уцелиш...