Действието се разивива пред родилния дом на Шейново, а ситуацията била същата - един куп мъже, всеки от които крещял с пълен глас към жена си:
- Марияяяя! Излез да те цункааам!
- Таняааа! Покажи ми бебенцетооо!
- Дафинкеееее! На кого приличааа?
- Катяааа! Момче ли е или момичеее?
Изведнъж, сред всички тези щастливи мъже, се появил някакъв здравеняк с ушанка и ватенка, който също отправил поглед към родилния дом и мощно изревал:
- Иванеееее! Иване бееее!
Всички замлъкнали и го загледали ужасени. Но човекът продължил да вика:
- Иванеее! Покажи се бе, Иванее!
Хората седяли като гръмнати, някои взели и да се кръстят, а човекът с ушанката погледнал към покрива на родилния дом и пак изкрещял:
- Иванеее! Взел съм ти кафе, ела като оправиш горе керемидите!
Двама луди решават да бягат от лудницата, като завържат чаршафи на въже. Връзвали, връзвали... Единият решил да пробва дължината на импровизираното въже. Спуснал се през прозореца и се върнал при приятеля си:
- Братче, не става. Много е късо.
Продължили да връзват. Спуснал се пак лудият и като се върнал, казал:
- И сега не става. Много е дълго.