- Прочетохте ли стиховете ми? - пита млад поет редактора.
- Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише!
- О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение?
- Онова, за телевизора.
Чапай и Петка бягат от белите. Препускат с конете, но белите са близо. Тогава се качват на едно дърво. Белите са отдолу, а те са затаили дъх на дървото. Петка шепне:
- Не издържам, ще се изпусна!
- Трай, бе! Че и мен ще видят!
- Не издържам вече! Ще се изпусна!
- Дръж се бе!
- А поне може ли да пусна коня!