Прибрал се една вечер един левскар много къркан, паднал в леглото до жена си и заспал. Не щеш ли събужда се пред райските порти и там го чака Свети Петър.
- Ама аз мъртъв ли съм? Не може да бъде, трябва да живея още - захленчил левскарят.
- Мъртъв си, защото се напи като свиня. Мога да направя изключение и да те върна, ама като кокошка. Ти решаваш. - - Добре, пусни ме във ферма близо до дома ми.
Речено сторено. След малко той се озовал целия в перушина в една ферма. При него идва петелът и го пита:
- Как е, как е, май ти е първи ден днес?
- Зле ми е, нещо ме напъва отвътре ще се пръсна. - отговорил оня.
- Ясно, ще мътиш. Напъни се и ще ти олекне.
Напънал се оня и го измътил. След това пак се напънал и пак го измътил. Олекнало му много и решил пак да мъти. В това време жена му го праснала по врата и изкрещяла:
- Ставай бе алкохолик. Осра цялото легло!
Петка докладва:
- Другарю Чапай, през първия ден ние завзехме гората!
- Добре. А после?
- После през нощта белите си я върнаха.
- После?
- Ние предприехме контраофанзива по фланговете и отново я завзехме.
- После?! - нервира се Чапай.
- Белите внезапно атакуваха и пак...
- Кажи какво стана накрая!
- Ами... Накрая... дойде горският и ни изгони...